Господи, дай ми сила да променя нещата, които мога да променя!
Дай ми търпение да понеса нещата, които не мога да променя!
Дай ми мъдростта да разпозная едното от другото!


понеделник, 2 май 2011 г.

Жест на Уважение


Уважението е една от ценностите, която най-много ми липсва в българското общество. Примери за това могат да се намерят много. В уличното движение, комуникираме с клаксони и специфични жестове. На работното място шефът рядко е възприеман като авторитет и доказан специалист.

Най-остро се забелязва липсата на взаимно уважение в обществото, ако се отвори един вестник. В огледалото на вестниците политиците са представени като жадни за власт и за лични облаги кариеристи без всякакви идеали, следващи най-често външни наставления и интереси. Заможните бизнесмени са представяни като мошеници, успели да присвоят богатствата на държавата, или подставени лица, перящи пари за чуждестранни мафиотски структури. Държавните служители, както в изпълнителната, така и в съдебната власт, попадат в категорията на уредилите се с удобно местенце, от което не могат да бъдат уволнени, не вършат никаква работа и само чакат да вземат от някого подкуп. На българските учени се падна честта да бъдат феодални старци – безполезни за обществото и спиращи пътя за развитие пред подрастващите поколения.

На фона на тоталното незачитане на политическия, икономическия и интелектуалния елит на страната, може да се приеме, че две категории хора са запазили авторитета си. Първата е категорията на спортистите – футболисти, волейболисти, някой и друг тенисист или боксьор. Резултатите на тези хора се следят живо от цялата нация, всеки успех се изживява като доказателство за способностите на цялата нация, а провалите са оплювани като национално предателство. Така или иначе спортистите остават непреходните авторитети на съвременното ни общество. Втората категория е на хората на изкуството – музиканти, певци, артисти и писатели – чийто талант е по-слабо зависим от състоянието на обществото. Сред тези хора на изкуството неколцина са постигнали безспорни успехи било в чужбина, било пред самата публика, и са си извоювали статута на интелектуалци, които оценяват състоянието на обществото и неговия елит.

Посочените две категории могат все пак да се приемат за изключение, тъй като броят на уважаваните хора е незначителен. Трябва все пак да не изпускаме една трета категория от уважавани хора – възрожденските българи. На всеки национален празник имаме повод да чуем прочувствено слово за националните ни герои и за примера, който ни дават и днес. Прочувственото слово често е произнасяно от личност, която не уважаваме особено, макар и да заема висока държавна позиция. Хората, загинали през Априлското въстание и Руско-турската война остават най-уважаваните личности в българското общество. Нещо повече, те засенчват до такава степен съвременниците ни, че излиза сякаш няма как да уважаваме някой, който не е загинал преди сто и тридесет години за свободата на родината си.

Аз съм далеч от мисълта, че липсата на взаимно уважение в обществото може да се преодолява изкуствено. След като един човек, бил той политик, учен или бизнесмен, не буди уважение, никой не може да бъде принуден да го уважава. Въпросът ми е наистина ли в нашето общество липсват личности с качества, които да будят уважение? Или такива хора има, но нямаме времето и желанието да ги забележим и да изразим уважението си към тях? Правим ли си труда да отсяваме житото от плявата?

Аз съм срещал много такива хора – и в администрацията, и в политическите среди, и в академичните среди. Те се стремят да защитават общите интереси и в повечето случай никой не забелязва усилията им. Нещо повече, рано или късно се появява някой, който успява да ги заклейми като кариеристи, корумпирани или некомпетентни, като им заплати подобаващо за годините полагани усилия. В такива случаи тези хора са ми приличали на Дон Кихотовци – опитват се да бъдат честни, да работят съвестно и накрая получават същото уважение, както и тези, които са мързелували или крали. Нормално е в тази ситуация да се признаят за победени от мелниците на хорската несправедливост и, ако не започнат да крадат, то поне да спрат да полагат неимоверни усилия за обществени каузи.

В този смисъл липсата на уважение за мен е обществена трагедия. Ние не се отплащаме подобаващо на хората, които не търсят единствено личната си изгода. Така ги отблъскваме и донякъде сами сме си виновни за това, че доминират именно меркантилните и безчестните. В известен смисъл заслужаваме точно такива политици, бизнесмени и съдии, докато не започнем да отдаваме дължимото на честните и способните.

Не съм способен да посоча поименно хората, които заслужават да бъдат уважавани. Искам само да се извиня на всички хора, които съм срещал през живота си и поне мъничко съм им се възхищавал. Може би и аз съм заразен от тази болест на обществото да не умея външно да изразявам уважението си. Може би не са разбрали колко силно ги уважавам; останали са с впечатление, че не им обръщам внимание. Сигурен съм, че ако всеки път го правех; ако в бъдеще всеки път го правя, с един дребен жест, те ще бъдат щастливи, че са дали най-доброто от себе си на мен, на вас, на обществото.

Именно дребният жест ми липсва. Струва ми се, че не съм го научил, никой не ми го е показал. Питам се дали е бил поклон – но на твърде малко хора съм се покланял. Дали е било нещо в моите очи, по което са могли да съдят за уважението ми. Дали е било в мълчанието ми, когато са говорели. Или в готовността ми да направя всичко за тях в замяна на всичко, което са направили за мен. Щом толкова го търся този жест на уважение, нищо чудно никога да не съм го използвал, а сега просто да си го измислям.

Едно е сигурно: ако никой от нас не се е научил с жест да изразява уважението си, няма как който и да било от нас да се чувства уважаван. Няма как да получиш уважение, ако никой не е склонен да го даде. А без взаимно уважение, личната материална изгода и борбата на всеки срещу всеки е нормално да надделее. За радост почти всички хора, които познавам, не биха се чувствали добре в такова общество. Към тях се обръщам днес – подскажете ми жест на уважение, който вие използвате; забелязвали ли сте друг да го отправя към вас; стопля ли жеста сърцата ви; каква роля има уважението във вашия живот?