Уолт Уитман би признат в края на ХІХ в. за най-великия жив американски поет. Стиховете му били четени публично, а появата му предизвиквала реакции, каквито днес предизвиква появата на холивудските звезди. Мястото му в историята било осигурено.
Уолт Уитман обаче бил буден човек. Следял развитието на науката и особено силно се запалил по модерната тогава наука "кранология". Според тази наука всеки дял от мозъка отговаря за определени умения. Ако даден дял от мозъка е по-развит, то човек има заложби в тази област. От това съждение кранолозите стигнали до извода, че ако наблюдават формата на един череп на дете, по по-изпъкналите части на черепа ще могат да предскажат какви умения ще притежава и за каква професия ще бъде подходящо детето. Единственият проблем бил, че нямали съгласие каква форма на черепа на какъв талант отговаря.
Уолт Уитман решил, че може да помогне за развитието на науката. След като имал безспорен талант в областта на поезията, то очевидно най-развитата част на неговия мозък би отговаряла за поезията и така кранолозите ще напреднат малко в сложната наука за устройството на мозъка. В завещанието си Уитман дарил мозакът си на научен институт, занимаващ се с кранология, който да го изследва, а останалото му тяло следвало да бъде погребано като на обикновен човек.
След смъртта на поета, мозъкът му бил отделен със сложна операция. Поставили го на специална полица в малка стаичка в дъното на института - мозакът се превърнал в светая светих на учените-кранолози. Всеки ден жена почиствала помещението и поличката, но нямала право да се докосва до сивите телца на поета. За нещастие малко преди учените да започнат сериозните изследвания, жената, която чистела поличката, без да иска бутнала мозъка на Уолт Уитман. Така мозъкът на най-великия американски поет на ХІХ в. се разпльокал на пода, внимателно бил събран и изхвърлен в боклука.
