Господи, дай ми сила да променя нещата, които мога да променя!
Дай ми търпение да понеса нещата, които не мога да променя!
Дай ми мъдростта да разпозная едното от другото!


сряда, 23 март 2011 г.

Скръндзата благотворител

Известно е, че масовите мидии щамповат мисленето и след като научаваме една и съща информация, често мислим и действаме по сходен начин. Затова са ми били любопитни възрожденците, тези колоритни българи, чепати, странни, твърдоглави и хитри, които са живяли без унифициращата преса на медиите и са били самите себе си.

Тази история я знам от Светла, жената която посреща гостите в с. Боженци, един не по-малко колоритен и обаятелен човек. Става дума за едно семейство от четирима братя, всички търговци, които произхождат от Боженци. След освобождението обаче вече възрастните братя се местят в по-големите градове на България, където могат да направят и по-голям оборот. За единият от тях, бай Митьо Попа, се счита, че е прототипа на габровчанина. Всички истории, които сигурно знаете, за котката, на която се реже опашката, за да се затваря по бързо вратата през зимата, за късането на платовете със зъби, за да не се хаби ножицата и т.н. са все действителни случаи от неговия живот.

Странното е, че към края на ХІХ век в Габрово решили да строят културно читалище и имали нужда от пари. Обърнали се към бай Митьо Попа и той бръкнал в касата си и дарил 5 хиляди златни лева. Нали цял живот бил пестил човека, имал на разположение. Започнал строежът на сградата, но като наближила зимата парите свършили, а не били стигнали още до покрива. Срам не срам, отишли при бай Митьо Попа за втори път и го помолили да даде още малко пари, че да завършат сградата. Бай Митьо отново бръкнал в касичката си, извадил още 20 хил. лв. /не златни, на по-малка стойност/ и дарил и тях на град Габрово. С тях успели да завършат сградата и след една година открили новото читалище, в което днес се помещава Домът на хумора и сатирата.

Дошло време да се отблагодарят на бай Митьо Попа. Приготвили грамота за дарените пари, сформирали делегация, която да му изкаже благодарностите от името на габровчани и гордо се явили при него. Единственият проблем бил, че за да е валидна грамотата за дарение, законите изисквали да се плати държавна такса от 2 лв. за марка на грамотата. Поискали тези 2 лв. на бай Митьо Попа, а той сериозно се разлютил. Напомнил им, че е дал 5 хил. златни лева, не им стигнало, дал и 20 хил. нормални лв., сега нямал 2 лв. Така и до момента грамотата си стои в една от къщите в Боженци без марката от 2 лв., т.е. напълно невалидна юридически.

Друга история с бай Митьо Попа ме впечатли още повече. От четиримата братя трима успяват да доживеят до 100 и повече години. Когато вторият от тях навършва 100 г. решава да събере цялата рода на празненство в Боженци. Събират се близо 160 човека - деца, внуци, правнуци и пра-правнуци на четиримата братя. Едни идвали от Варна, други от София, трети от Пловдив, а някои и от съседна Трявна.

На общата снимка обаче има само трима братя, единият го няма на нито една снимка. Защо? Човекът работел като търговец в съседния град Трявна. Растоянието от Трявна до Боженци се взема за 2 часа пеш. Когато обаче дошли да го канят за празненството, той категорично отказал да отиде до Боженци за цял ден. "Как така за цял ден ще затворя дюкяна си, че нали клиентите ми ще ме помислят за несериозен и ще отидат при конкуренцията?" ужасен коментирал той. По това време този човек е бил на 102 г.

Понякога ми се иска такива чепати, скръндзави и работливи хора по-често да срещам и днес.

четвъртък, 17 март 2011 г.

Отговори на ситуационните загадки

Това да обяснения как се е стигнало до представените в условието на загадките ситуации. Познаващите трябва да стигнат до тези отговори със задаване на въпроси, на които отговорът може да бъде само "да" или "не".
1. Човекът е пътувал с приятели в балон с нагорещен въздух. Когато балонът минавал над пустинята, въздухът в балона вече започнал да изстива и балонът започнал да се снишава. Пътниците изхвърлили всички ненужни товари, за да облекчат теглото, но не помогнало. Тогава решили, че един трябва да се жертва, теглили жребий с къси клечки и един скочил от балона, умирайки при падането, а останалите се спасили.
2. Мъжът е сляп. Работил е като свещеник на кораб, който се разбива и дълго време оцелелите живеят на сал. Тъй като нямат какво да ядат, теглят жребий и изяждат един от тях, но на свещеника казват, че това е месо от гларус, който са хванали. Когато в ресторанта опитва истински гларус, разбира че са го излъгали и понеже канибализма противоречи на вярата му, се самоубива.
3. Мъжът е нисък и не достига копчето за своя етаж. Когато има други хора, ги моли да го натиснат, ако е сам, натиска копчето, което достига и продължава пеш.
4. Има отрова, но не в самата напитка, а в леда в нея. Първият мъж изпива напитката толкова бързо, че ледът няма време да се разтвори. За вторият ледът се е разтворил и отровата го хваща.
5. Жената хълца и затова иска чаша вода. Вместо това барманът я изплашва с насочена към нея пушка. Хълцането спира и тя вече няма нужда от вода.
6. Джейн и Крейг са урагани. Всички са доволни от Крейг, защото въобще не достига до САЩ и не носи разрушения и смърт, докато Джейн е донесла.
7. Орнитологът пътува със самолет на 10 000м. над земята. Той вижда как птица попада в двигателя на самолета, който скоро след това се разбива.
8. Мъжът си играе на точен стрелец през зимата в близост до снежен склон. Шумът от изстрела събаря лавина, която го убива.
9. Имало е много гъста мъгла и двамата шофьори са били подали главата си от прозореца, за да следят осевата линия на шосето. Тъй като карат в срещуположни посоки без да гледат напред, главите им се удрят. /по действителен случай, шофьорите са умрели/
10. Колата е с подвижен покрив. След като е убил шофьора, убиецът е натиснал копчето за затваряне на покрива и се е измъкнал бързо преди затварянето му.
11. Мъжът е алергичен към котки и това, което усеща е алергичния пристъп. Явно причината е в донесената от жената кутия.
12. След като комар е ухапал човекът и е изсмукал част от кръвта му, човекът е успял да издебне комара да кацне на тавана и да го размаже там с вестник, като изсмуканата от комара кръв оставя петно.
13. Жената вижда при отварянето на микровълновата, че дръжката на чашата с кафе е точно в обратна посока. За да не се опари, пуска за още 2 сек., за да се завърти чашата и да може да я хване за дръжката.
14. Мъжът гледа кошери с пчели. Пчелите са свикнали с досегашния му парфюм. Когато той минава пред кошерите им с нов парфюм, те не го познават и го нападат. Жена му го вижда целия в пчели и вика бърза помощ. /по действителен случай/
15. Мъжът работи като нощен пазач и работните му задължения не предполагат той да сънува каквото и да било.
16. Мъжът си тръгва от болницата, където жена му е на системи на командно дишане. Когато асансьорът спира без да се включи резервно захранване, той разбира, че системите също са спрели и жена му вече не диша.
17. Мъжът работи като гълтач на мечове по панаири. Докато гълта меч, някой се пошегувал като го погъделичкал с перце, от което той се задавил.
18. Г-н Браун се е скарал жестоко със съпругата си. Той е напуснал жилището бесен, заплашвайки че ще я напусне. Тя решава да се самоубие, като отива в гаража и пуска колата да работи, като се надява да се задуши от неизгорелите газове. Бензинът в резервоара е малко и колата спира да работи преди жената да умре, а мъжът й се връща и успява да я спаси.
19. Стаята със съкровищата се намира в отдавна потънал кораб. Мъжът е гмуркач, който се е опитвал да намери съкровищата в потъналия кораб, но въздухът в газовата му бутилка е свършил.
20. Мъжът е сляп. Първият ден той носи ръкавици. Асансьорът е с електрическо активиране от човешката кожа – активира се при най-лекото докосване с ръка, но не и през ръкавица. Затова мъжът трябва да си свали ръкавицата. За да натисне десетия етаж той е минал през всички бутони от 1 до 10 и асансьорът спира на всеки етаж. Затова на втория ден той си слага ръкавицата и едва когато достига до бутона на десетия етаж си я сваля отново, за да го натисне.
21. Съветникът предложил кръвен тест. По това време кръвните тестове не били много прецизни и лъжливият претендент решил, че може да рискува и да опита. Истинският наследник обаче бил хемофилик и веднага отказал кръвния тест, за да не умре. Съветникът знаел това и затова го признал като наследник на трона.
22. Човекът е имигрант, който е нямал виза и пари, за да пътува със самолет. Затова той се е промъкнал на летището в страната, от която идва, и се е вкопчил в колесника на самолета. Когато самолетът излетял, колесникът се прибрал под къпак. Температурата на 10 000м. е минус 40 и човекът захванат за колесникът замръзнал, но тялото изпаднало едва когато колесникът се отворил отново за кацане. При високата скорост на приземяване част от костите в крайниците на човекът се счупили при удъра. /по действителен случай/
23. Мъжът бил известен актьор. След като се нахранил, той платил с чек. Жена, която била луда почитателка на актьора, платила в брой за чека, за да има негов автограф и така чекът никога не бил осребрен.
24. Мъжът е излезнал за малко, но е забравил номера на стаята си. Жена му е глуха. Затова той натиска клаксона и когато всички светват лампите, той се прибира в стаята, която остава тъмна.
25. Жената е акробат в цирка, който ходи по въже с вързани очи без осигуровка. Когато музиката спре, тя разбира, че е достигнала до платформата и може да стъпи встрани и да слезе от въжето. В случая по технически причини музиката е спряла по-рано и жената е слязла от въжето преди платформата.
26. Мъжът е в хотел и не може да заспи поради силно хъркане в съседната стая. Той се досеща номера на съседната стая, набира по телефона хъркащия си съсед и го събужда. Когато хъркащият вдига слушалката, мъжът бърза да заспи преди хъркането да се е подновило.
27. Мъжът работи като Диджей в радиото. Той решава да убие жена си, слага диск с компилация от песни и се прибира да изпълни плана си. Той мисли, че има перфектното алиби: че е бил на работа по време на убийството. По пътя обратно той пуска радиото на своята радиостанция и разбира, че дискът е бил надраскан и записът повтаря.
28. В предната част на лодката, пътуваща по река в Индия, се появява огромна змия. В ужаса си пътниците се струпват в задната част на лодката, тя губи равновесие и се обръща. /по действителен случай /
29. Жената работи в цирка като асистент на хвърляч на ножове. Новите обувки са с малко по-висок ток от предишните, хвърлячът на ножове не преценява това и я уцелва.
30. Мъжът е жокей, който е паднал от коня си и е бил стъпкан от другите коне по време на конно състезание.
31. Мъжът работи като джудже в цирка благодарение на ниския си ръст. Приятели решават да си направят шега като отрязват краката на масата и на столовете, така че те да му изглеждат малки. Той помисля, че е пораснал и се самоубива, без да види стърготините от рязането в боклука.
32. Пътници, тръгнали на дълго пътешествие с яхта, решават да спрат за малко да поплуват в океана. Слагат си спасителни пояси и скачат във водата, но забравят да оставят стълба, по която да се върнат обратно на яхтата.
33. Играят на Монополи.
34. Ромео и Жулиета са рибки от аквариум, който се е разбил, след като бурният вятър навън го е съборил и рибките са се задушили без вода.
35. Помещението е кабината на малък самолет, който се е разбил при лошо време в планината.
36. Градът е в северния полярен кръг и нощта продължава 6 месеца, така че нощта още не е свършила, когато той си тръгва следващия петък.
37. Криси кара колата назад.
38. Първият мъж живее във въпросната къща, а вторият мъж е любовник на жена му. Преструвайки се, че заминава на командировка за два дни, той поставя капан като слага бързо действаща отрова в пастата за зъби и чака да види резултата. Любовникът наистина идва през нощта, но след като сутринта излиза от къщата, измаменият съпруг разбира, че планът му не е успял – любовникът не е поел отровата, не си е измил зъбите.
39. Мъжът се е гмуркал в близко езеро, от което хеликоптера, гасящ пожара, загребвал водата.
40. Мъжът е туристически агент и е продал билетите за екзотичното пътуване на семейството, като се е удивил на искането за един двупосочен и един еднопосочен билет.
41. Докторът е майката на детето.
42. Шофьорът на такси този път върви пеш.
43. Мъжът мие прозорци отвън, осигуряван с въже, но понеже му писва, решава да скочи през прозореца в стаята.
44. Морковът и въглените са всичко, което е останало от снежния човек.
45. Ковчегът.
46. Мъжът купува табелка с номер на къща. Една цифра струва тридесет стотинки, двуцифрен номер е шестдесет, а трицифрен деветдесет стотинки.
47. Жената се влюбва до полуда в мъжа, но не знае неговото име, нито как да го намери. Убива сестра си, защото преценява, че ако той е дошъл на погребението на майка й, вероятно ще дойде и на погребението на сестра й. Така тя ще може да го види отново и да му вземе координатите. /твърди се, че който отгатне лесно тази загадка, има психо-профил на масов убиец/

неделя, 13 март 2011 г.

Ситуационни загадки

Докато работех като планински водач, от време на време ми се налагаше да запълвам времето на туристите, ако преходът беше монотонен и досаден. Оттогава започнах да събирам различни логически задачки, които да използвам, за да ги забавлявам.

Тук ще представя един тип от тези логически загадки, който обичайно се нарича ситуационни загадки. Типичното при тях е, че разполагате с дадена ситуация, за която са посочени няколко признака. Като използвате тези признаци, трябва да отгатнете какво се е случило. За тази цел е необходимо да присъства човек, който знае отговора. На него вие задавате въпроси, а той има право да отговаря единствено с "да", "не" или "некоректен въпрос". По-забавно е, ако познаващите са група от хора. Така вероятността на поне един от тях да хрумне подходящ въпрос или самия верен отговор се увеличава.

Постарал съм се да събера всички ситуационни загадки, които могат да се прочетат в интернет на различни езици. Някои от тях са напълно логични, други са изсмукани от пръстите. Друг недостатък е, че повечето от тях са зловещи, често става дума за смърт и убийство. Аз не нося отговорност за съставянето им, ако не ви харесват, не ги четете. Отговорите ще публикувам след седмица.

1. Мъртъв човек на средата на пустинята, почти гол, с клечка в ръка.
2. Един човек влиза в ресторант, поръчва си гларус за ядене, опитва го и се самоубива.
3. Един човек живее на двадесетия етаж. Когато се прибира в къщи, ако е сам, се качва само до деветия етаж с асансьора и ходи пеш останалите единадесет етажа. Ако го придружава някой, се качва направо догоре с асансьора.
4. Двама мъже влизат в бар и поръчват една и съща напитка. Единият я изпива бързо и си тръгва жив. Вторият я пие бавно и умира.
5. Една жена влиза в бар и поръчва питие. Барманът изважда пушка и я насочва към нея. Жената благодари и си излиза.
6. Джейн изчезна в Апалачите, докато Крейг изчезна в Атлантическия океан. Всички са много по-доволни от изчезването на Крейг.
7. Запален орнитолог неочаквано вижда птица. Скоро умира.
8. Мъжът стреля с пушката, уцели балона и умря.
9. Екип от бърза помощ слага лед на шофьорите в две коли, спрели в противоположна посока близо една до друга.
10. Един шофьор е застрелян с куршум в главата. Пушката е на задната седалка извън неговия обхват. Всички врати и прозорци са заключени. Няма дупки от куршум по колата.
11. Един мъж седи в стая. Жена идва при него, носейки затворена картонена кутия. Въпреки че мъжът не може да види, чуе или помирише съдържанието на кутията, той знае какво има вътре.
12. Виждам моята кръв по тавана на спалнята ми.
13. Жена наглася микровълновата си печка на 2 мин., за да си стопли кафе. Когато програмата свършва, тя отваря печката, поглежда вътре, затваря вратата отново и пуска микровълновата за още 2 секунди.
14. Един мъж си слага от новия парфюм, който жена му е подарила за рождения ден. След това излиза да си купи вестник. Жена му поглежда през прозореца и веднага вика бърза помощ.
15. Мъж казва на шефа си “Не заминавайте със самолет днес както сте планирали. Снощи сънувах, че самолета се разбива и вие умирате”. Шефът незабавно уволнява мъжа.
16. Един мъж се качва в асансьор. Когато асансьора внезапно спира, мъжът разбира, че жена му е мъртва.
17. Мъж лежи мъртъв до перце.
18. Г-н Браун е щастлив, че бензинът свърши.
19. Мъртво тяло в стай с купчини злато и скъпоценни камъни. Прозорецът е широко отворен.
20. Един мъж се качва в асансьор, сваля си ръкавицата и натиска бутона на десетия етаж. На следващия ден същият мъж се качва в асансьора, слага си ръкавицата и тогава натиска бутона на десетия етаж.
21. Един крал умрял и веднага се появили двама мъже, които претендирали, че са неговият отдавна изгубен син. Един от съветниците на краля предложил тест, който да определи кой е истинския наследник. Единият претендент приел и бил изгонен. Вторият отказал и всички му се поклонили като новия крал.
22. В близост до летище е намерен мъртво тяло с множество счупени кости, умрял от хипотермия /замръзване/.
23. Мъж влезнал в ресторант, нахранил се добре с някои от най-скъпите ясния и това не му струвало нищо.
24. През нощта един мъж отива до паркинга на хотела, отключва колата си и натиска клаксона. После се връща в стаята при жена си.
25. Музиката спря и жената умря.
26. Мъж седи в леглото си. Обажда се по телефона, не казва нито дума и веднага след това заспива.
27. Един шофьор пуска радиото в колата си. След това спира колата и се самоубива.
28. Змията ги погледна и пътниците се удавиха.
29. Жена си купува нови обувки, отива на работа и умира.
30. Мъж, държащ пръчка, е намерен мъртъв на средата на голяма поляна.
31. Ако бе видял стърготините, нямаше да умре.
32. Няколко тела плуват по средата на океана около яхта.
33. Мъж спира в един хотел и заявява на собственика, че е банкрутирал.
34. Ромео и Жулиета лежат мъртви насред локва на пода на дванадесетия етаж на една сграда. Прозорецът е отворен, а вратата заключена.
35. Десет човека са намерени мъртви в заключено помещение в планината. Имали са достатъчно храна, вода и въздух.
36. Един човек пристига в града в петък, остава през нощта и си тръгва в петък.
37. Криси кара кола на запад към 200 м. без да завива. Когато спира, колата сочи на изток.
38. Една сутрин мъж седи на улицата, гледа как друг мъж излиза от една сграда и си казва “Той не си е измил зъбите”.
39. Мъж е намерен мъртъв с шнорхел, бански и плавници насред изгоряла от пожар гора.
40. Семейство заминава за екзотична екскурзия в далечна страна. Докато ги няма, мъж прочита статия във вестника, че единият от съпрузите е загинал в нещастен инцидент. Той веднага се обажда на полицията, за да арестуват убиеца.
41. Мъж и детето му пътуват в кола, която катастрофира. Мъжът почива, а детето е ранено и закарано в болница. Когато докторът вежда детето, заявява: “Не мога да го оперирам, това е моят син”.
42. Шофьор на такси минава без да спре на знак “Стоп”, навлиза в еднопосочна улица срещу движението и подминава полицай, който не го санкционира, защото не е извършил нарушение.
43. Мъж скочи през прозореца на 99-тия етаж, защото намрази работата си.
44. Две парчета въглен и морков насред полето. Слънцето го уби.
45. Този, който го произвежда, не го използва; този, който го купува, не го иска; този, който го използва, не го знае.
46. Мъж пита продавача колко струва едно. Отговорът е тридесет стотинки. Десет пък струват шейсет стотинки. Накрая мъжът си купува сто и двадесет за деветдесет стотинки.
47. Жена вижда мъжа на мечтите си на погребението на майка си. Два дни по-късно убива сестра си.

неделя, 6 март 2011 г.

Да умрем за идеите

"Ако искаш да се научиш да живееш добре, първо се научи да умираш добре" Конфуций

"Това, което наричаме смисъл на живота, същевременно чудесно може да послужи за смисъл да умрем" Албер Камю

"Философската настройка предполага, че ще предпочетеш истината, която те кара да умреш, пред лъжите, които те карат да живееш" Гюстав Тибон

"Кой знае дали да живеем не е това, което наричаме умиране, а да умрем - живот?" Еврипид

"Докато човек не е намери нещо, за което е готов да умре, той не е готов да живее" Мартин Лутър Кинг



Да умрем за идеите

„Да умрем за идеите” - идеята е чудесна,
Аз едва не умрях, че не ми хрумна.
Защото всички, които я имаха, смазващо множество,
Крещейки “смърт”, ми се стовариха отгоре.
Те успяха да ме убедят и моята нахална муза,
Отричайки се грешките си, се присъедини към тяхната вяра с едно съмнение все пак:
Да умрем за идеите – добре, но от бавна смърт,
добре, но от бавна смърт.

Преценявайки, че не ни грози заплаха в къщи,
Да вървим към другия свят, шляейки се по пътя,
Защото ако много се забързаме, става така че умираме
За идеи, които вече не съществуват на следващия ден.
А ако има нещо горчиво, отчайващо,
Когато предаваме богу дух, това е да осъзнаем,
Че сме поели по грешния път, че сме объркали идеите.
Да умрем за идеите – добре, но от бавна смърт,
добре, но от бавна смърт.

Свети Йоан Златоуст, проповядващ мъченичество,
Най-често обаче се позабавя тук-долу.
„Да умрем за идеите”, сега е случай да го кажем,
е смисълът на живота им, от който те не се лишават;
в почти всички лагери ги има такива, които скоро ще надминат Матузалем по дълголетие.
Така че смятам, че сигурно те си казват наум:
“Да умрем за идеите – добре, но от бавна смърт,
добре, но от бавна смърт.”

Идеите, изискващи въпросната саможертва,
всевъзможни секти ги предлагат на килограм
И въпросът, който изниква пред начинаещите жертви:
„Да умре за идеи” – това е красиво, но за кои?
Тъй като те всичките си приличат помежду си,
И когато ги видиш да идват с големите знамена,
Умният, колебаейки се, се върти около гроба.
Да умрем за идеите – добре, но от бавна смърт,
добре, но от бавна смърт.

И ако бяха достатъчно няколко кръвопролития,
За да се промени накрая всичко, всичко да се нареди,
То от толкова много “велики нощи” с толкова много паднали глави вече да е слязъл рая на земята.
Но златният век непрекъснато се отлага във времето,
А боговете са все жадни, никога не им стига,
И все със смъртта, със смъртта се започва отново …
Да умрем за идеите – добре, но от бавна смърт,
добре, но от бавна смърт.

О, вие, маши, о, вие, добрите апостоли,
Умирайте си първи, ние ви правим път.
Но моля ви, за бога, оставете да живеят останалите!
Животът е горе-долу единственият им лукс тук долу.
Защото в крайна сметка Смъртта е доста бдителна,
Няма нужда някой да й държи косата,
Нито от зловещи танци около ешафода!
Да умрем за идеите – добре, но от бавна смърт,
добре, но от бавна смърт.

Жорж Брасенс, 1972 г.

четвъртък, 3 март 2011 г.

Омагьосаният замък

Някога преди много години работих в един хотел в Сицилия. Работата беше тежка и мръсна, но бях на 20 години и не ми пречеше. Щом дойдеше почивният ми ден, нямаше какво да ме спре - потеглях към близките и далечни градчета жаден за впечатления. На стоп или с местните автобуси вече бях обиколил основните забележителности в района, когато от рецепцията на хотела ме посъветваха да отида на едно много специално място.

Намираше се в покрайнините на близкия град и се казваше "Омагьосаният замък". Там преди време била вилата на известен италиански скулптор-модернист, чиито произведения могат да се намерят из музеите за съвременно изкуство из Швейцария, Франция и Италия. Градината била осеяна с негови произведения и хора идвали и от далечни места специално да разгледат този замък. Повече не ми и трябваше. Взех най-ранния възможен автобус и слезнах в описания краен квартал. В главата ми се прескачаха образи от приказките, премесени с това което бях виждал от архитектурата на Гауди в Барселона. Ако не видех самата къщичка на Баба Яга от шоколад и карамел, то поне се надявах на някоя нейна близка братовчедка.

Вместо произведение на изкуството ме посрещна глутница кучета, доволни, че могат да си направят сутрешната разпявка по мой адрес. Освен тях нямаше жива душа. Спретнатите вили наоколо не даваха признаци на живот. Тръгнах с моята кучешка компания из лабиринта от улички да търся моя приказен замък. Раждясалите табели ме изведоха до висок бял дувар и надпис с работно време, което започваше след час. Имах време да помечтая за мраморни статуи осеяли градината, цветни мозайки и високи фонтани.

В уречения час високата врата се отвори, една неугледна жена я залости с камък и ме покани да влезна. Пробута ми една брошурка срещу входната такса и ме остави сам да разглеждам. Огледах се и не повярвах на очите си. Бива, бива местен патриотизъм, ама да нарекат една овощна градина "омагьосания замък", минава всякакви граници. Намирах се насред маслинови, бадемови и смокинови дървета, между които виеха застлани с камък алеи. В дъното се виждаше малък каменен заслон, който можеше да мине за склад за инструменти или дърва, ако не беше единствената постройка. Надникнах в постройката, но и там не видях нищо омагьосващо. Беше празна. Ако някой бе успял да обере до шушка мебелите, бе успял да измами и мен. Един загубен ден и няколко евро по-малко. Здраве да е.

Загледах се в каменните алеи около мен. От двете им страни бяха грижливо подредени скулптори на известния майстор. Всички бяха издялани от камък и представляваха човешки глави. С недоумение гледах нескопосаната им изработка. В тях нямаше нищо изящно. Бяха груби и безизразни. Само благодарение на въображението си можех да отгатна кое е носа, къде са устните и къде са очите. Никога не съм харесвал модерното изкуство.

Е, поне утрото беше приятно, грееше слънце, а на смокиновите дървета се жълтееха плодове. Захванах се лакомо да ям смокини, нали трябваше да избия цената на билета. Тогава се сетих за брошурката от входа и я зачетох. В нея се разказваше историята на скулптора.

Бил роден в Сицилия и никога не бил учил изкуства. Всъщност бил неграмотен и работел като хамалин по пристанищата. На тридесет години натоварил и себе си на един кораб и отишъл в САЩ да търси щастието си. Не му провървяло. И в САЩ бил хамалин, този път по железниците. Обикалял доста, стигнал на запад и до резерватите с индианците, но всъщност за тази част от живота му има малко данни.

Сигурното е, че се влюбва в една американка. Съперникът му за нейната ръка го напада една нощ с приятелите си и го пребива почти до смърт. Тогава нещо става в главата на бедния човек. Качва се на кораба и се завръща в Сицилия. Междувременно бил наследил малкото дворче с овощна градина, което обикалях. Той се настанил в дворчето и не го напускал. По цял ден седял там и дялал камъни. Правел глави от тях и обяснявал, че това са главите на злодеите. Правел само глави, защото в тях се намира душата на човека.

Аз се огледах около себе си. Пред мен стояха хиляди лица. Може и да бяха груби, но в тях имаше излъчване. Злоба, болка, ужас... Изкривени очи, изкривени устни. Вдлъбнати чела на безмозъчни хора. Изпъкнали носове. Празни лица или пълни с омраза. Нямаше нито едно женско лице. Пред мен бяха хилядите лица на злобата - стаена и проявена. Човекът бе успял да използва всяка гънка на камъка, за да придаде извратеност или измъченост.

Представям си преследван от кошмарни видения, как дори в камъка вижда лицата от кошмарите си. Дори в застиналия камък тези лица са се гърчели, надавали са писъци. Виденията са се нижели и той е имал нужда да ги застопори - да ги издяла в камъка, за да не мърдат. И така камък след камък, час след час, ден след ден. Бяха навсякъде около мен и ме гледаха втренчено. Лабиринт, от който измъкване няма.

С натежало сърце се отправих към изхода на омагьосания замък. Там се спрях за малко да поговоря с жената. Оказа се, че не е музеен работник. Била съседка и просто отваряла сутрин вратата и събирала парите. Помнеше скулптора, бил затворен и избухлив. Хрумна ми да попитам с какво се е хранел скулптора, продавал ли е произведенията си. Оказа се, че ги криел, не давал на никого да ги вижда. Хранел се с маслините, смокините и бадемите от дърветата. Туристи били чули за него и му предлагали много пари и всякаква храна, но приемал само малко храна за кучето си. Поинтересувах се къде е спял. Спял на открито, а като завали дъжд се криел под едни камъни. Чак на стари години си построил навеса и той не изглеждал така, били го пооправили за пред туристите след смъртта му. По цял ден само камъни дялал. Накрая ми хрумна да попитам колко години е изкарал в този двор в дялане на камъни. Четиридесет и седем години. От връщането си от САЩ никога повече не бил излизал от него.

Сега много години по-късно вече съм посетил и къщите на Гауди в Барселона и редица други замъци като от приказките. Едва ли ще ви разкажа за тях. Те просто не могат да се сравняват с моя омагьосан замък от Сицилия. В тях магията е твърде подредена и подчинена на правила и пропорции. А за бедния сицилиански скулптор си спомням,когато чуя хората да се оплакват от дребни несгоди. Дали ние всички, които имаме кого да обичаме, покрив над главата си, нормална професия и разнообразна храна на масата не живеем в един приказен омагьосан замък? Доста по-приказен от омагьосания замък в Сицилия.