Известно е, че масовите мидии щамповат мисленето и след като научаваме една и съща информация, често мислим и действаме по сходен начин. Затова са ми били любопитни възрожденците, тези колоритни българи, чепати, странни, твърдоглави и хитри, които са живяли без унифициращата преса на медиите и са били самите себе си.
Тази история я знам от Светла, жената която посреща гостите в с. Боженци, един не по-малко колоритен и обаятелен човек. Става дума за едно семейство от четирима братя, всички търговци, които произхождат от Боженци. След освобождението обаче вече възрастните братя се местят в по-големите градове на България, където могат да направят и по-голям оборот. За единият от тях, бай Митьо Попа, се счита, че е прототипа на габровчанина. Всички истории, които сигурно знаете, за котката, на която се реже опашката, за да се затваря по бързо вратата през зимата, за късането на платовете със зъби, за да не се хаби ножицата и т.н. са все действителни случаи от неговия живот.
Странното е, че към края на ХІХ век в Габрово решили да строят културно читалище и имали нужда от пари. Обърнали се към бай Митьо Попа и той бръкнал в касата си и дарил 5 хиляди златни лева. Нали цял живот бил пестил човека, имал на разположение. Започнал строежът на сградата, но като наближила зимата парите свършили, а не били стигнали още до покрива. Срам не срам, отишли при бай Митьо Попа за втори път и го помолили да даде още малко пари, че да завършат сградата. Бай Митьо отново бръкнал в касичката си, извадил още 20 хил. лв. /не златни, на по-малка стойност/ и дарил и тях на град Габрово. С тях успели да завършат сградата и след една година открили новото читалище, в което днес се помещава Домът на хумора и сатирата.
Дошло време да се отблагодарят на бай Митьо Попа. Приготвили грамота за дарените пари, сформирали делегация, която да му изкаже благодарностите от името на габровчани и гордо се явили при него. Единственият проблем бил, че за да е валидна грамотата за дарение, законите изисквали да се плати държавна такса от 2 лв. за марка на грамотата. Поискали тези 2 лв. на бай Митьо Попа, а той сериозно се разлютил. Напомнил им, че е дал 5 хил. златни лева, не им стигнало, дал и 20 хил. нормални лв., сега нямал 2 лв. Така и до момента грамотата си стои в една от къщите в Боженци без марката от 2 лв., т.е. напълно невалидна юридически.
Друга история с бай Митьо Попа ме впечатли още повече. От четиримата братя трима успяват да доживеят до 100 и повече години. Когато вторият от тях навършва 100 г. решава да събере цялата рода на празненство в Боженци. Събират се близо 160 човека - деца, внуци, правнуци и пра-правнуци на четиримата братя. Едни идвали от Варна, други от София, трети от Пловдив, а някои и от съседна Трявна.
На общата снимка обаче има само трима братя, единият го няма на нито една снимка. Защо? Човекът работел като търговец в съседния град Трявна. Растоянието от Трявна до Боженци се взема за 2 часа пеш. Когато обаче дошли да го канят за празненството, той категорично отказал да отиде до Боженци за цял ден. "Как така за цял ден ще затворя дюкяна си, че нали клиентите ми ще ме помислят за несериозен и ще отидат при конкуренцията?" ужасен коментирал той. По това време този човек е бил на 102 г.
Понякога ми се иска такива чепати, скръндзави и работливи хора по-често да срещам и днес.
